Бронхиалната астма е сериозно хронично заболяване на дихателната система, което значително засяга качеството на живот на пациента. Колкото по-дълга и по-трудна е патологията, толкова по-голяма е вероятността за преминаване към следващата степен на тежест, както и вероятността от усложнения. Ето защо ранната диагностика на астма играе много важна роля за по-нататъшното прогнозиране на хода на заболяването. Тъй като симптоми на бронхиална астма, като кашлица и недостиг на въздух, могат да се появят при много други патологии, много е важно да зададете на пациента правилните въпроси, които значително улесняват диагностичния процес на бронхиална астма..
Лабораторни и инструментални методи за диагностика на бронхиална астма
Диагностицирането на астма е доста сложен процес, който се основава предимно на анамнестични данни и резултати от обективно изследване. С помощта на правилно събрана информация е възможно не само да се потвърди предполагаемата диагноза на бронхиалната астма, но и да се избере правилния режим на лечение, подходящ за конкретен пациент. Инструменталните и лабораторни методи, които се използват за диагностициране на бронхиална астма, могат да изяснят естеството на лезията и тежестта на патологията. Познаването на основните диагностични критерии за астма значително улеснява процеса на диагностициране.
Диагностика на бронхиална астма:
- какви въпроси трябва да бъдат зададени на пациента в процеса на диагностициране на бронхиална астма;
- лабораторни и инструментални методи за диагностициране на бронхиална астма;
- основни критерии за поставяне на диагноза бронхиална астма.
Какви въпроси трябва да се зададат на пациента в процеса на диагностициране на бронхиална астма
Ограмотимостта на лекаря и способността му да задава правилните въпроси значително улеснява диагностичния процес на всяко заболяване. Какви въпроси трябва да бъдат зададени на пациента при съмнение за бронхиална астма:
- Има ли пациентът хрипове?
- Пациентът има ли пристъпи на тежка, болезнена кашлица вечер??
- Има ли кашлица и хрипове след упражнение??
- Дали контактът с въздушните алергени влияе на появата на горните симптоми у пациента??
- дали пациентът често има ринит или фарингит се усложнява от бронхит или трае повече от 10 дни?
- Помага ли антиастматичната терапия да елиминира всички тези симптоми??
Потвърдителните отговори на всички тези въпроси с голяма вероятност показват наличието на бронхиална астма в пациента..
Лабораторни и инструментални методи за диагностика на бронхиална астма
Допълнителни изследователски методи значително помагат при диагностицирането на бронхиална астма. Преди всичко е необходимо да се изследва външната функция на дишането на пациента. Според резултатите от спирометрията, намаляването на FEV1 и PSV показва наличието на бронхиална обструкция, а увеличаването на FEV1 след употребата на бронходилататори показва обратен бронхоспазъм, който е характерен за бронхиалната астма. Определянето на високи еозинофилни нива, спирали на Куршман и кристали Шарко-Лайден в бронхиалните секрети също показва астма. Важно е да се изследват нивата на имуноглобулините в кръвта на пациента. Провеждането на функционални тестове с бронходилататори спомага за установяване на обратимостта на бронхообструктивния синдром, който е важен за определяне на тежестта на бронхиалната астма..
Основните критерии за диагностициране на бронхиална астма
Към днешна дата съществуват ясни клинико-анамнестични и инструментални критерии за диагностициране на бронхиална астма.
Клинични и анамнестични критерии:
- наличие на задух, кашлица и хрипове;
- наличието на астма при роднини на пациента;
- обременена алергологична история.
Инструментални критерии:
- обратима обструктивна дисфункция на външното дишане;
- високи нива на еозинофили в кръвта;
- наличието на еозинофили, спирали на Куршман и кристали Шарко-Лайден в храчките на пациента.
Познаването на всички тези критерии и сравняването им с данните на пациентите значително улеснява диагностичния процес на бронхиална астма..