Хроничният цервицит се дължи на поражението на гениталните органи на различни бактерии, както и на вируси и гъбички. Инфекциозният процес може да започне с пропускане на влагалището или шийката на матката, неправилно използване на контрацептивни и хормонални средства, безразборни полове, нарушаване на хигиенни норми, възпалителни заболявания на тазовите органи.
Симптоми на хроничен цервицит
Клиниката на заболяването се причинява от вида на патогена на инфекциозния процес и реактивността на тялото на пациента. Сред основните симптоми на хроничния цервицит може да се идентифицира оскъдната кална слуз, понякога с примес на гной, подуване и зачервяване на цервикалната лигавица. При острата форма на патологията симптомите са по-изразени. Жена се оплаква от тъпа болка в долната част на корема, лек сърбеж, парене, болка по време на уриниране, кървене след края на половия акт.
Заболяването представлява сериозна опасност за здравето на жената, сякаш късното лечение на шийката на стената може да стане по-плътно и да доведе до появата на други патологии. Също така увеличава риска от рак, генитална дисплазия, безплодие.
По време на диагнозата се извършва изследване на матката с огледало и колпоскоп. Хроничният цервицит причинява удебеляване на стените на матката и нейната хипертрофия. Проявите на болестта са придружени от мътни секрети. Също така в рамките на диагностиката е необходимо да се извърши бактериоскопско и бактериологично изследване на секретите на цервикалния канал. Урина и кръв се изследват едновременно за полово предавани инфекции. Изследваме резултатите от ултразвука на тазовите органи. Всичко това ви позволява да определите естеството на патогена и да изберете най-ефективното лечение.
Лечение на хроничен цервицит
Лечението на хроничния цервицит зависи от причината на заболяването. В допълнение към назначаването на антибиотици, терапия с радиовълни се препоръчва при амбулаторни условия. В някои тежки случаи, които са трудни за лечение, се използват лазер, криотерапия, диатермокоагулация..