Всеки знае, че сифилисът е венерическа болест.
Как става инфекцията?
Инфекцията със сифилис възниква главно чрез контакт на здрав човек с пациент, много по-рядко чрез непряк контакт. Основната форма на пряк контакт е сексуалният контакт. Инфекцията може да възникне и при целувки, ухапвания и др. Необходимо е да се подчертае възможността за директно заразяване на медицинския персонал. Treponema може да проникне в тялото дори и чрез най-малкото увреждане на епидермиса, невидимо за окото, както и през накиснатата лигавица..
Прогресия на заболяването
Инкубационният период на сифилиса продължава около 3-4 седмици. Понякога може да се намали до 15-10, а понякога и до 8 дни. Но по-често има по-дълъг период - до 2-3 месеца или повече. Инкубационният период завършва с появата на твърд шанкр, когато започва първият период на заболяването.
Първичният период на сифилис продължава 6-8 седмици. През този период спирохетите продължават да се размножават бързо и да се разпространяват в тялото. Първите признаци на тяхното разпространение се появяват в края на първата седмица след началото на основната болест - шанкар, докато регионалните лимфни възли се увеличават. Лимфоаденит поради присъщата си плътност се нарича склераденит. В началото лимфоаденитът е едностранна, но до края на втората седмица става двустранна.
Продължителността на съществуването на шанкр от момента на възникването му до изчезването й зависи от голям брой фактори: ерозивна или язвена форма, размер, дълбочина на увреждане, нилия или липса на привързване на вторична инфекция и др. Често твърдият шанкр изчезва само във вторичния период на заболяването. На третия (по-рядко на четвъртата седмица) след появата на шанкр при пациенти се появяват реактивни промени, предимно в кръвта (положителни серологични реакции на Васерман и седиментни реакции). На тази основа първичният сифилис се разделя на първична серонегативна и първична серопозитивна.
На 5-6 седмица се наблюдава прогресивно увеличаване на цялата налична палпация на лимфни възли (полиаденит).
До края на първичния период на сифилис (средно 6 седмици след началото на първичния сифилом), повечето пациенти развиват общи симптоми: неразположение, загуба на апетит, умора, главоболие, болки в костите и ставите, треска. Често пациентите с първичен сифилис се оплакват от болка в областта на шията поради дразнене на менингите. По-рядко срещани гастроентерити и жълтеница.
Ако не се лекува, пациентите със сифилис 6-8 седмици след появата на твърд шанкр се появяват симптоми от втори период - множествени лезии на кожата и лигавиците, полиаденит и положителни серологични реакции. Ако пациент със вторичен сифилис не се лекува, този период може да се забави за 2-4 години. Курсът на сифилис във вторичния период се характеризира с вълнообразен ход:
- полиморфните обриви изчезват след няколко седмици;
- за известно време е налице пълно отсъствие на външни признаци на заболяването;
- има рецидив на лезии, които ще имат свои собствени характеристики;
- след определен период от време обривът изчезва сам по себе си.
Третичният период на сифилис често се проявява след латентен ход на болестта с различна продължителност, т.е. след определен период от време след последния рецидив на вторичния период. Продължителността на латентния период в някои случаи продължава 2-3 години, а в други - 5-6 години. Прояви на третичен сифилис могат да се наблюдават по-рано.
Пациентите с първични и вторични прояви на сифилис върху кожата и лигавиците се считат за най-опасен източник на инфекция. Смята се, че слюнката на пациент със сифилис съдържа бледа трепонема и е инфекциозна само когато пациентите имат специфични лезии на устната лигавица. Въпреки това, в литературата има информация, че в някои случаи трепонемите могат да се смесват със слюнка, прониквайки през лигавицата в устната кухина при отсъствие на видими специфични лезии..
Характеристиките на развитието на сифилис са сведени до вълнообразен ход, причинен от промяна в активните прояви на заболяването, периоди на латентно състояние на различна продължителност и постепенна, последователна промяна на клиничните и патологично-анатомични промени, които с развитието на заболяването стават по-изразени и тежки..
При сифилис е необходимо да се разграничат следните периоди: инкубационен, първичен, вторичен, третичен (гумен).
Трябва да се отбележи, че в някои случаи проявите на сифилис са толкова неизяснителни или едва забележими, че пациентите не знаят за болестта си от много години. При такива хора заболяването се открива по време на изследването. Скритият сифилис се разделя на ранна латентна (продължаваща повече от 2 години след заразяването) при хора, които са изследвани като партньори на пациенти с инфекциозни форми или идентифицирани по време на ваерманизация и късна латентност, която е случайно определена при серореакции, особено при жени с мъртвородени и аборти..
Автор: Стоянова Елена